Кога човекът е започнал да готви храната си
Листа, кора, плодове, сурово месо, ларви – това не е нова съвременна диета на известни персони, а ежедневната храна на приматите, от която, в случай че теорията за еволюцията е вярна, е произтекъл индивидът. В съпоставяне с тях Homo sapiens е надалеч напред в развиването и способността да готви храна за себе си. Пристигайки в разнообразни страни по света, ние освен желаеме да разгледаме естествените, историческите и културни забележителности, само че и да опитаме обичайна за това място храна.
Способността да се трансформират физико-химичните свойства на продуктите посредством термично влияние е същински пробив в човешката еволюция. Приготвянето на храна разрешавало тя да се дезинфекцира, увеличавало смилаемостта и, несъмнено, давало нови вкусови качества. Но по кое време тъкмо е настъпил този поврат?
Готвенето е невероятно без топлота и по тази причина можем да предположим, че първите стъпки в приготвянето на храна хората почнали да правят по едно и също време с опитомяването на огъня. Но да се разбере по кое време тъкмо това се е случило не е толкоз просто. Археолозите признават, че е съвсем невероятно да се дефинира, дали откритите следи от огън върху изкопаеми остатъци са породени от човешка активност или от мълния, паднала на това място. Ето за какво, останките от антични огньове би трябвало да се търсят в пещерите. Следи от една от най-старите камини на възраст към 1 милион години се намират в една от пещерите на Южна Африка. В тези дни територията на Африканския континент е била населявана от далечния предходник на актуалния човек – Хомо еректус. Овъглените остатъци от кости приказват, че той явно е готвил месо.
Неандерталците, еволюирали от Хомо еректус преди 250 000 години, напълно тъкмо знаели по какъв начин да накладят огньове и да си подготвят храна. Това се потвърждава от многочислените находки на овъглените скотски кости от това време. Но за всички тези находки има разумни подозрения – първо, не е известно дали е готвене или изгаряне на животни по време на избрани ритуали? Второ, в случай че храната е била готвена, какъв брой постоянно неандерталците са правили това?
За да се разбере, че човек непрестанно готви храна, би трябвало да се открият особено направени за това принадлежности. Най-старите глинени съдове са открити в Китай и се правят оценка на към 20 000 години. Многобройните драскотини и вътрешните им стени безапелационно потвърждават, че преди 20 000 години нашите предшественици решително са приготвяли много комплицирани ястия.
Тази находка обаче не дава изясненост по въпроса по кое време античният човек стартира да подготвя храна. Учените са решили, че археологическите данни не могат да дадат прецизен отговор и ние би трябвало да се обърнем към биологията, а точно към структурата на скелета при другите предшественици на индивида: Хомо хабилис (Сръчен човек), който е живял на планетата преди към 2 милиона години; Хомо еректус (Homo erectus) и неандерталеца. В съпоставяне със Сръчния човек, при другите два типа се вижда внезапно понижаване на размера на зъбите във връзка с размера на главата. Учените свързват тези промени с усвояването на уменията за готвене. Слабо смилаемите артикули след топлинна обработка са станали по-лесни за дъвчене. Нашите предшественици към този момент не е трябвало да търсят храна през целия ден и да ядат толкоз постоянно, с цел да получат нужното количество сила. Съответно, огромните зъби са изчезнали, защото са били ненужни.
Оказва се, че теорията, съгласно която предшественикът на актуалния човек е почнал да готви храна преди към 1 милион години, по време на съществуването на Homo erectus наподобява най-правдоподобна. Разбира се, този развой бил муден, само че неминуем – преимуществата на топлинната обработка били прекомерно явни. Именно преодоляване на майсторството на готвенето може да бъде главната причина за появяването на актуалния човешки тип – Хомо сапиенс.
